28 июн. 2017 г., 09:05

Първи стъпки

1.7K 2 14

Мамо, ти не ме води

вече за ръка!

Леви-десни, раз, два, три,

аз самичък ще вървя!

 

Като гледам вас със татко –

работа фасулска!

Ето виж, сега за кратко

аз от тебе ще се пусна.

 

Смело тръгвам уж напред,

а защо залитам?

Като счупен самолет,

все надясно пак политам.

 

С две-три крачки аз се справих,

тука ще поспра.

Но пък щом крака завалих,

дупето ми натежа.

 

Аз със него се преборвам,

тръгвам по очи…

Ох, добре, че мама гордо

ме за блузката държи!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Миткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...