Мамо, ти не ме води
вече за ръка!
Леви-десни, раз, два, три,
аз самичък ще вървя!
Като гледам вас със татко –
работа фасулска!
Ето виж, сега за кратко
аз от тебе ще се пусна.
Смело тръгвам уж напред,
а защо залитам?
Като счупен самолет,
все надясно пак политам.
С две-три крачки аз се справих,
тука ще поспра.
Но пък щом крака завалих,
дупето ми натежа.
Аз със него се преборвам,
тръгвам по очи…
Ох, добре, че мама гордо
ме за блузката държи!
© Миглена Миткова Todos los derechos reservados