Мамо, ти не ме води
вече за ръка!
Леви-десни, раз, два, три,
аз самичък ще вървя!
Като гледам вас със татко –
работа фасулска!
Ето виж, сега за кратко
аз от тебе ще се пусна.
Смело тръгвам уж напред,
а защо залитам?
Като счупен самолет,
все надясно пак политам.
С две-три крачки аз се справих,
тука ще поспра.
Но пък щом крака завалих,
дупето ми натежа.
Аз със него се преборвам,
тръгвам по очи…
Ох, добре, че мама гордо
ме за блузката държи!
© Миглена Миткова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
