Мамо, ти не ме води
вече за ръка!
Леви-десни, раз, два, три,
аз самичък ще вървя!
Като гледам вас със татко –
работа фасулска!
Ето виж, сега за кратко
аз от тебе ще се пусна.
Смело тръгвам уж напред,
а защо залитам?
Като счупен самолет,
все надясно пак политам.
С две-три крачки аз се справих,
тука ще поспра.
Но пък щом крака завалих,
дупето ми натежа.
Аз със него се преборвам,
тръгвам по очи…
Ох, добре, че мама гордо
ме за блузката държи!
© Миглена Миткова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
