28.06.2017 г., 9:05

Първи стъпки

1.7K 2 14

Мамо, ти не ме води

вече за ръка!

Леви-десни, раз, два, три,

аз самичък ще вървя!

 

Като гледам вас със татко –

работа фасулска!

Ето виж, сега за кратко

аз от тебе ще се пусна.

 

Смело тръгвам уж напред,

а защо залитам?

Като счупен самолет,

все надясно пак политам.

 

С две-три крачки аз се справих,

тука ще поспра.

Но пък щом крака завалих,

дупето ми натежа.

 

Аз със него се преборвам,

тръгвам по очи…

Ох, добре, че мама гордо

ме за блузката държи!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Миткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...