28.06.2017 г., 9:05

Първи стъпки

1.7K 2 14

Мамо, ти не ме води

вече за ръка!

Леви-десни, раз, два, три,

аз самичък ще вървя!

 

Като гледам вас със татко –

работа фасулска!

Ето виж, сега за кратко

аз от тебе ще се пусна.

 

Смело тръгвам уж напред,

а защо залитам?

Като счупен самолет,

все надясно пак политам.

 

С две-три крачки аз се справих,

тука ще поспра.

Но пък щом крака завалих,

дупето ми натежа.

 

Аз със него се преборвам,

тръгвам по очи…

Ох, добре, че мама гордо

ме за блузката държи!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Миткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...