16 июл. 2019 г., 23:01

Първият пулс на последното щастие 

  Поэзия » Другая
613 5 9
Не се и научих на бяла магия.
Фатални покои, избягали случаи.
Дъждовни капани, съдбовна стихия.
Живот като болка в очите на куче.
И бързи, и бавни, (запалена хапка) –
преглъщани думи с горящи езици.
Прочете ги Господ, а дяволът ахна
и в пазвата плюха, отрекоха всичко.
Не се припознаха, едва обозрими,
в нелепи сюжети за плач и усмивка..
И казах – лъжа са! И всеки отмина,
и бяха далечни най-нужните близки. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Все права защищены

Предложения
: ??:??