Първият пулс на последното щастие
Не се и научих на бяла магия.
Фатални покои, избягали случаи.
Дъждовни капани, съдбовна стихия.
Живот като болка в очите на куче.
И бързи, и бавни, (запалена хапка) –
преглъщани думи с горящи езици.
Прочете ги Господ, а дяволът ахна
и в пазвата плюха, отрекоха всичко.
Не се припознаха, едва обозрими,
в нелепи сюжети за плач и усмивка..
И казах – лъжа са! И всеки отмина,
и бяха далечни най-нужните близки.
***
Напускаха кораба моите плъхове,
– бяс, страхове и комплекси ужасни.
И махат от дъното техните духове,
но аз ще умра след последното щастие.
