RainaVakova
413 2666
16.07.2019 г., 23:01 ч.

Първият пулс на последното щастие 

  Поезия » Друга
513 5 9

Не се и научих на бяла магия. 
Фатални покои, избягали случаи. 
Дъждовни капани, съдбовна стихия. 
Живот като болка в очите на куче. 

И бързи, и бавни, (запалена хапка) – 
преглъщани думи с горящи езици. 
Прочете ги Господ, а дяволът ахна
и в пазвата плюха, отрекоха всичко. 

Не се припознаха, едва обозрими, 
в нелепи сюжети за плач и усмивка.. 
И казах – лъжа са! И всеки отмина, 
и бяха далечни най-нужните близки.

 

***


Напускаха кораба моите плъхове, 
– бяс, страхове и комплекси ужасни. 
И махат от дъното техните духове, 
но аз ще умра след последното щастие.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мари, Наденце светло и лятно-безгрижно да ви е!
  • Разкош!
  • Съдържание, метафори, ритмичност - всичко на прекрасната класна твоя висота, която ме кара да немея, Райне!
    Страхотна творба, пример за Поезия!
    Браво!
  • Ваня, Мари и Ники, благодаря ви, че сте тук и нека щастието е заразно!
  • Прекрасно е!
    Браво Райне!
  • Да, Петре, и щастието боли...колко си прав!
  • Прекрасно е, Райне! Поздравления!❤
  • Краси, Ангелче, хубав ден да имате!
  • "...но аз ще умра след последното щастие." И аз!! Поздравления!
Предложения
: ??:??