8 апр. 2008 г., 13:55

Път

1.1K 0 1

ПЪТ

ПЪТ - наричам аз живота,
и гордо по него си вървя,
препъвам се и ставам без да споря,
те, пътищата - нали са за това!
Срещам се с различни хора,
вглеждам се в техните души,
виждам болка силна и умора,
виждам как животът ги мори!
Спирам ги и започвам да разпитвам.
Колко? За къде? И как?
Отговарят ми и те с въпроси.
Така ли? Защо? И до кога?
И продължават си по пътя боси
и отговор не мога да им дам!
Но зная, че пътят е само за вървене,
за да стигнеш някъде, ти трябва ПЛАН!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Митрев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Любимото ми стихотворение! Аплодирам те! {}

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...