8.04.2008 г., 13:55

Път

1.1K 0 1

ПЪТ

ПЪТ - наричам аз живота,
и гордо по него си вървя,
препъвам се и ставам без да споря,
те, пътищата - нали са за това!
Срещам се с различни хора,
вглеждам се в техните души,
виждам болка силна и умора,
виждам как животът ги мори!
Спирам ги и започвам да разпитвам.
Колко? За къде? И как?
Отговарят ми и те с въпроси.
Така ли? Защо? И до кога?
И продължават си по пътя боси
и отговор не мога да им дам!
Но зная, че пътят е само за вървене,
за да стигнеш някъде, ти трябва ПЛАН!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Митрев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Любимото ми стихотворение! Аплодирам те! {}

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...