Apr 8, 2008, 1:55 PM

Път

1.1K 0 1

ПЪТ

ПЪТ - наричам аз живота,
и гордо по него си вървя,
препъвам се и ставам без да споря,
те, пътищата - нали са за това!
Срещам се с различни хора,
вглеждам се в техните души,
виждам болка силна и умора,
виждам как животът ги мори!
Спирам ги и започвам да разпитвам.
Колко? За къде? И как?
Отговарят ми и те с въпроси.
Така ли? Защо? И до кога?
И продължават си по пътя боси
и отговор не мога да им дам!
Но зная, че пътят е само за вървене,
за да стигнеш някъде, ти трябва ПЛАН!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Митрев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Любимото ми стихотворение! Аплодирам те! {}

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...