24 авг. 2015 г., 22:47

Път

1.2K 1 9

ПЪТ

 

                                                                                          „Двата най-важни дни в живота ти са

                                                                         денят, в който си се родил

                                                                                      и денят, в който разбереш защо.“

                                            Марк Твен

 

 

Отдавна разбрах защо съм роден,

веднага в тази посока поех,

от дългия път не съм уморен,

да го следвам нали се заклех!

 

Поемах отново по път непознат

вървях със страх и надежда,

пребродих тежко целия свят,

ще скитам вечно изглежда?!

 

Всеки маршрут е моята цел,

мисия моя, тежка, съдбовна,

а всеки шепот, писък, апел

е кръвта ми черна, отровна.

 

Нощи превръщат се в дни,

дните – в лунни сияния,

любов раздават Едни,

причиняват Други страдания!

 

Светът така е устроен –

едни се раждат със цел,

животът за тях е достоен,

а чувствата нямат предел.

 

Своя път отдавна намерих,

все още по него вървя,

изумен ръцете разперих,

но никога няма да спра!

 

 

                   23.08.2015 г.                                                 Велин Иванов Гюргаков 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!!!
  • Да Йоана, права си! Хубаво е човек да има цел и още по-хубаво ако е послана с чувства и добри намерения. Ето и на теб една усмивка
  • Хубаво е да имаш цел
  • Благодаря Ева! Така е съдбата си е съдба, не можем да я заобиколим. И да, всеки край е начало на нещо ново. И всяко ново начало си има край, който се слива с другото ново начало и така до безкрай! Дори материята не се губи - тя се превръща в енергия. За душата е ясно - тя е вечна.
    Благодаря ти за хубавите разсъждения! Харесва ми да ме вкарваш в размисли с такива коментари!
    Поздрави и на теб!
  • Благодаря и на теб Лейди!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...