24.08.2015 г., 22:47

Път

1.2K 1 9

ПЪТ

 

                                                                                          „Двата най-важни дни в живота ти са

                                                                         денят, в който си се родил

                                                                                      и денят, в който разбереш защо.“

                                            Марк Твен

 

 

Отдавна разбрах защо съм роден,

веднага в тази посока поех,

от дългия път не съм уморен,

да го следвам нали се заклех!

 

Поемах отново по път непознат

вървях със страх и надежда,

пребродих тежко целия свят,

ще скитам вечно изглежда?!

 

Всеки маршрут е моята цел,

мисия моя, тежка, съдбовна,

а всеки шепот, писък, апел

е кръвта ми черна, отровна.

 

Нощи превръщат се в дни,

дните – в лунни сияния,

любов раздават Едни,

причиняват Други страдания!

 

Светът така е устроен –

едни се раждат със цел,

животът за тях е достоен,

а чувствата нямат предел.

 

Своя път отдавна намерих,

все още по него вървя,

изумен ръцете разперих,

но никога няма да спра!

 

 

                   23.08.2015 г.                                                 Велин Иванов Гюргаков 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!!!
  • Да Йоана, права си! Хубаво е човек да има цел и още по-хубаво ако е послана с чувства и добри намерения. Ето и на теб една усмивка
  • Хубаво е да имаш цел
  • Благодаря Ева! Така е съдбата си е съдба, не можем да я заобиколим. И да, всеки край е начало на нещо ново. И всяко ново начало си има край, който се слива с другото ново начало и така до безкрай! Дори материята не се губи - тя се превръща в енергия. За душата е ясно - тя е вечна.
    Благодаря ти за хубавите разсъждения! Харесва ми да ме вкарваш в размисли с такива коментари!
    Поздрави и на теб!
  • Благодаря и на теб Лейди!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....