Малката сърничка тича си сама,

детенце пак я следва в тъмната гора.

Как ли ще намерят пътя към дома?

Клонче се пресегна (жалостна ръка).

–  Идвай, малка Фейо, тичай към света!

–  Изходът е близо. –  чу се от река.

–  Имаш ли си шпага, Феичко сама,

Тя ще те спасява в тъмната гора.

Вещици те гонят, демони в нощта.

Имам свойта сила, тичам с вятъра,

бързо се прикривам, ето изхода.

Мен сега ме чакат близо до града.