30 мая 2018 г., 12:43

Път към дома

1.1K 0 0

Малката сърничка тича си сама,

детенце пак я следва в тъмната гора.

Как ли ще намерят пътя към дома?

 

Клонче се пресегна (жалостна ръка).

–  Идвай, малка Фейо, тичай към света!

–  Изходът е близо. –  чу се от река.

 

–  Имаш ли си шпага, Феичко сама,

Тя ще те спасява в тъмната гора.

Вещици те гонят, демони в нощта.

 

Имам свойта сила, тичам с вятъра,

бързо се прикривам, ето изхода.

Мен сега ме чакат близо до града.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислава Димитрова Все права защищены

Това е от краткия роман, който пиша.

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...