30 мая 2018 г., 12:43

Път към дома

1.1K 0 0

Малката сърничка тича си сама,

детенце пак я следва в тъмната гора.

Как ли ще намерят пътя към дома?

 

Клонче се пресегна (жалостна ръка).

–  Идвай, малка Фейо, тичай към света!

–  Изходът е близо. –  чу се от река.

 

–  Имаш ли си шпага, Феичко сама,

Тя ще те спасява в тъмната гора.

Вещици те гонят, демони в нощта.

 

Имам свойта сила, тичам с вятъра,

бързо се прикривам, ето изхода.

Мен сега ме чакат близо до града.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислава Димитрова Все права защищены

Това е от краткия роман, който пиша.

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...