30.05.2018 г., 12:43

Път към дома

1.1K 0 0

Малката сърничка тича си сама,

детенце пак я следва в тъмната гора.

Как ли ще намерят пътя към дома?

 

Клонче се пресегна (жалостна ръка).

–  Идвай, малка Фейо, тичай към света!

–  Изходът е близо. –  чу се от река.

 

–  Имаш ли си шпага, Феичко сама,

Тя ще те спасява в тъмната гора.

Вещици те гонят, демони в нощта.

 

Имам свойта сила, тичам с вятъра,

бързо се прикривам, ето изхода.

Мен сега ме чакат близо до града.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Димитрова Всички права запазени

Това е от краткия роман, който пиша.

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...