Малката сърничка тича си сама,
детенце пак я следва в тъмната гора.
Как ли ще намерят пътя към дома?
Клонче се пресегна (жалостна ръка).
– Идвай, малка Фейо, тичай към света!
– Изходът е близо. – чу се от река.
– Имаш ли си шпага, Феичко сама,
Тя ще те спасява в тъмната гора.
Вещици те гонят, демони в нощта.
Имам свойта сила, тичам с вятъра,
бързо се прикривам, ето изхода.
Мен сега ме чакат близо до града.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Това е от краткия роман, който пиша.