May 30, 2018, 12:43 PM

Път към дома

1.1K 0 0

Малката сърничка тича си сама,

детенце пак я следва в тъмната гора.

Как ли ще намерят пътя към дома?

 

Клонче се пресегна (жалостна ръка).

–  Идвай, малка Фейо, тичай към света!

–  Изходът е близо. –  чу се от река.

 

–  Имаш ли си шпага, Феичко сама,

Тя ще те спасява в тъмната гора.

Вещици те гонят, демони в нощта.

 

Имам свойта сила, тичам с вятъра,

бързо се прикривам, ето изхода.

Мен сега ме чакат близо до града.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава Димитрова All rights reserved.

Това е от краткия роман, който пиша.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...