художника (Веселин Христов)
184 1334
29 дек. 2019 г., 20:15

Път за двама 

  Поэзия
925 1 13

Кръщавам с името ти всеки

ден от моите дни. И беден, и богат,

измислям аз пътеки,

които да ме отведат до твоя град.

 

Къде си ти? Къде? Не зная!

Но ако стигна до заключен дом,

земята ще ми стане стая

и ще те чакам в нея мълчешком.

 

Ще заспиш ли в леглото студено?

- Виж, в прозорецът пада звезда,

тя е мъничка диря от мене,

но изгубила всяка следа.

 

Тя се лута в простора обречен,

приюти я сега, приюти!

Все едно, че пред пътник далечен

си отворила твоите врати.

.....................................................

Идва есен... ...

идва есен в притаените треви,

пътят става много тесен,

щом човекът сам върви.

 

Свети скупчената слама,

капка в стомната лежи,

пътят щом е път за двама,

нека дълго продължи!

 

Авт. Весо: 1980г.

 

1975г., Ахтопол, лято и първи любовни трепети

с едно момиче от Чехословакия. Една платонична любов, продължила 

с писма 5 години и завършила с това стихотворение.

Така и не се видяхме повече. Как ли изглежда днес

някогашното момиче- Алена Данкова?

© Веселин Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мариана, явно любовта не ти е чужда. Обичай и бъди обичана! Надя, ще последвам съвета ти. Младостта сама по себе си е толкова наивна и.... безценна. Благодаря ви момичета!
  • Кътай си спомена, безценен е! Помни я такава, каквато е била.
  • Валя, Пепи.... за мен е чест. Благодаря ви! P.S. В подобни моменти /когато съм много зает/ си спомням думите на яхтсмена Владимир Христов-Вовата: "Човек е свободен толкова, колкото си позволи. И също толкова богат, и точно толкова щастлив"
  • Да, защото първо го прочетох и след това разяснението
  • Аз нямам много време за четене, Веселине, някои хора мислят, че ги пренебрегвам, но днес е един от малкото дни с късче свобода.
  • Оооо добро начало за новата година с коментарите ви. Права си Валя. В стихотворението ми "Като Хъш" бях "скрил" портрет на Ботев и никой не го забеляза, макар че в заглавието е подсказката. Пепи, ти пък си безапелационна. Аз самият като си го чета, не вярвам че на 21г. съм могъл да го напиша.
  • хубаво! доказателство, че чувствата нямат възраст, едва ли сега би го написал по-хубаво!
  • Да умееш да четеш понякога е по-важно от това да го напишеш, Веселине
  • Валя, Валя, Валя.....това беше скритото ми послание, че ще се видим в "другия живот". Умееш да четеш м-у редовете. Смая ме, определено. Браво!!!
  • земята ще ми стане стая
    и ще те чакам в нея мълчешком.

    Хубаво.
  • Оооо "Ангелче", благодаря ти и за много години!!!
  • Краси, съмнявам се. След 40г. няма дори да се познаем. Мисля да си оставя непокътнат този спомен. Благодаря, че се отби за малко.
  • Заслужава си да разбереш!
Предложения
: ??:??