Път за двама
Кръщавам с името ти всеки
ден от моите дни. И беден, и богат,
измислям аз пътеки,
които да ме отведат до твоя град.
Къде си ти? Къде? Не зная!
Но ако стигна до заключен дом,
земята ще ми стане стая
и ще те чакам в нея мълчешком.
Ще заспиш ли в леглото студено?
- Виж, в прозорецът пада звезда,
тя е мъничка диря от мене,
но изгубила всяка следа.
Тя се лута в простора обречен,
приюти я сега, приюти!
Все едно, че пред пътник далечен
си отворила твоите врати.
.....................................................
Идва есен... ...
идва есен в притаените треви,
пътят става много тесен,
щом човекът сам върви.
Свети скупчената слама,
капка в стомната лежи,
пътят щом е път за двама,
нека дълго продължи!
Авт. Весо: 1980г.
1975г., Ахтопол, лято и първи любовни трепети
с едно момиче от Чехословакия. Една платонична любов, продължила
с писма 5 години и завършила с това стихотворение.
Така и не се видяхме повече. Как ли изглежда днес
някогашното момиче- Алена Данкова?
© Веселин Христов All rights reserved.
