2 авг. 2019 г., 18:58
Пътят кротко лъкатуши
покрай глог и къпинаци.
Нацъфтели диви круши
кимат като пътни знаци.
Спрях ли да се взирам вече
във човешките зеници?
Сякаш нейде надалече
моят свят е запокитен.
И ме праща, и ме връща,
и не съм на вярно място.
Нямам дом, но имам къща
и в душата ми е тясно. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация