yotovava (Валентина Йотова)
2496 20850
2.08.2019 г., 18:58 ч.

Пътеводител през грешките 

  Поезия » Философска
525 11 10

Пътят кротко лъкатуши 
покрай глог и къпинаци.  

Нацъфтели диви круши 

кимат като пътни знаци.         

 

Спрях ли да се взирам вече  
във човешките зеници?  
Сякаш нейде надалече  
моят свят е запокитен.

 

И ме праща, и ме връща,

и не съм на вярно място.

Нямам дом, но имам къща

и в душата ми е тясно.

 

Не научих да съм смела,

ала вярвам – има време.

Всяка мрачна цитадела

някой някога превзема.

 

Тръгвам, никого не питам.  
Слабостта ми е човешка.  
Най-добрият ми учител  
е последната ми грешка. 

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??