Пътят кротко лъкатуши
покрай глог и къпинаци.
Нацъфтели диви круши
кимат като пътни знаци.
Спрях ли да се взирам вече
във човешките зеници?
Сякаш нейде надалече
моят свят е запокитен.
И ме праща, и ме връща,
и не съм на вярно място.
Нямам дом, но имам къща
и в душата ми е тясно. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up