Любо (Любен Стефанов)
86 202
15 мая 2007 г., 12:36

Пътник 

  Поэзия
657 0 12

ПЪТНИК
                                       В памет на дядо.


Житейски  път - пресъхнал горски ручей.
Встрани отхвръкнал, въгленът догаря.
Ръждясва бравата, която с ключа
на детството ми само се отваря.
 

В просъница пак виждам многократно -
уюта селски в стаята голяма.
И дядо рони царевица златна
във вечери, каквито днес ги няма.
 

И виждам го да влачи мълчаливо
сандалите напукани из двора.
И с дрезгав глас да гони милозливо -
петленцето, прескочило стобора.
 

Балканската и Първата световна,
и есента на Двадесет и трета,
го брулили с градушките оловни -
из нашите и чуждите полета.


А той вървял към мене, без да бърза -
стаил в очите блян от синевата.
Натискал плуга с вярата да свърже -
на двата края теглилата.
 

Отиде си - по-тих от грях далечен.
А аз в казармата не знаех даже,
че дядо крачи бос из пътя млечен,
захвърлил долу вехтите сандали.

© Любен Стефанов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??