ПЪТНИК
В памет на дядо.
Житейски път - пресъхнал горски ручей.
Встрани отхвръкнал, въгленът догаря.
Ръждясва бравата, която с ключа
на детството ми само се отваря.
В просъница пак виждам многократно -
уюта селски в стаята голяма.
И дядо рони царевица златна
във вечери, каквито днес ги няма.
И виждам го да влачи мълчаливо
сандалите напукани из двора. ...