Карадобрев (Георги Карадобрев)
28 18
24 янв. 2017 г., 15:10

Пътуване 

  Поэзия
1252 1 7

Денят вихрокрила е бяла фрегата,

понесла се в шеметен бяг,

раздира вълните, плющят знамената,

във поход към пристан и бряг.

 

Понякога тътнеща буря я блъска

във бездни от хаос и мрак,

със шепи подхващам, греба от водата,

не чакам съдбата за знак.

 

Запълвам пробойните с думи от пясък,

да върна пак космоса цял

и тъй да преплувам до слънчевий заник

да срещна ликът тъжен, вял

на лунната бледа царица.

© Георги Карадобрев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Великолепно! Попаднах от превод тук и съм доволен, че "открих" такъв автор.
  • Красива поезия!
  • Красиво!
  • Харесва ми!
  • Харесах!
  • Благодаря Ви, Красимир! Да, мотото Лилиев е взел от "Богомилски легенди" на Райнов - репликата е на пророк Даниил към халдейската царица при опита да бъде изкушен. Сонетът на Лилиев наистина е великолепен, не бях попадал до момента на него.
  • "Студена е душата ми, царице,
    любов не ще обвърже моя път!"
    Николай Райнов
    Това мото взема Н. Лилиев и го вгражда в един свой сонет, който е сред шедьоврите на съвременната ни лирика.
    Благодаря, затова че ме върна към класиката!
    Оценявам комплексното въздействие на форма и съдържание! Точен амфибрахий и свежи метафори!
Предложения
: ??:??