Денят вихрокрила е бяла фрегата,
понесла се в шеметен бяг,
раздира вълните, плющят знамената,
във поход към пристан и бряг.
Понякога тътнеща буря я блъска
във бездни от хаос и мрак,
със шепи подхващам, греба от водата,
не чакам съдбата за знак.
Запълвам пробойните с думи от пясък,
да върна пак космоса цял
и тъй да преплувам до слънчевий заник
да срещна ликът тъжен, вял ...