Почти ме нарисува с устни,
когато бях тъй цяла,
когато ме докосна.
Постла ми път, със длани
извая тялото ми,
когато те поисках.
Повдигам се на пръсти,
да мога да те стигна,
когато ти си вихърен.
Рисуваш върху живота ми
с космическо изкуство,
когато ставам земна.
Дали да ти прощавам,
когато съм дъждовна
и ме изпиваш яростно.
И ако щастието има име -
то е леглото ти греховно,
когато съм от огън премаляла.
Тогава ставам тъй камшичена -
вещая бури, смерчове,
а ти си - катастрофа.
;)))
Quando (Когато)
© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены