iwanov91 (Иван Иванов)
37 53
28 июн. 2018 г., 23:20

Работяга 

  Поэзия
1041 1 7

Днес се събудих около осем,

измих се, закусих, пих и кафе,
гаража отворих леко ядосан
и днес закъснях за сефте.

 

Подкарах колата по улици тесни
бясно я карах, но не съвсем.
Колата угасна на улица "Брезник":
-Бензинът е свършил- бях убеден.

 

Закрачих отново в мисли унесен
вятърът брули клони връз мен,
но аз ще вървя подгизнал и бесен,
защото съм жив и само ранен.

 

Търсех сега думи уместни
защо закъснях и днес за сефте.
И тъкмо когато намерих заветни,
непозната жена с чаша кафе.

 

Мокър до кости, кимнах с глава,

и сякаш я, май провокирах.

Спрях се до нея, подадох ръка

с надежда, че още ме бива.

 

След поздрава, тя ме покани!
Останах за малко, обаче уви,
забравих на бързо своите рани
унесен в нейните сини очи.

 

Вечер измина, за мен неусетно.
Изгрев, посрещнах с ясно небе
в приказки сладки май се отнесох
И днес закъснях за сефте.

© Иван Иванов Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Летни приключения »

12 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??