Работяга
Днес се събудих около осем,
измих се, закусих, пих и кафе,
гаража отворих леко ядосан
и днес закъснях за сефте.
Подкарах колата по улици тесни
бясно я карах, но не съвсем.
Колата угасна на улица "Брезник":
-Бензинът е свършил- бях убеден.
Закрачих отново в мисли унесен
вятърът брули клони връз мен,
но аз ще вървя подгизнал и бесен,
защото съм жив и само ранен.
Търсех сега думи уместни
защо закъснях и днес за сефте.
И тъкмо когато намерих заветни,
непозната жена с чаша кафе.
Мокър до кости, кимнах с глава,
и сякаш я, май провокирах.
Спрях се до нея, подадох ръка
с надежда, че още ме бива.
След поздрава, тя ме покани!
Останах за малко, обаче уви,
забравих на бързо своите рани
унесен в нейните сини очи.
Вечер измина, за мен неусетно.
Изгрев, посрещнах с ясно небе
в приказки сладки май се отнесох
И днес закъснях за сефте.
© Иван Иванов All rights reserved.
