13 авг. 2012 г., 09:43

Рай 

  Поэзия » Пейзажная
933 0 0
Не искам никого да чувам,
нито звук от глас човешки,
искам само птички и щурчета,
вятър лек и пърхащи тревички.
Към слънцето гледам със наслада,
душата ми огрята е цяла,
това е щастието мое тъй неземно,
миг от светлина да бъде вечност до последно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лунна Все права защищены

Предложения
: ??:??