13 авг. 2012 г., 09:43

Рай 

  Поэзия » Пейзажная
853 0 0

Не искам никого да чувам,

нито звук от глас човешки,

искам само птички и щурчета,

вятър лек и пърхащи тревички.

 

Към слънцето гледам със наслада,

душата ми огрята е цяла,

това е щастието мое тъй неземно,

миг от светлина да бъде вечност до последно.

© Лунна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??