13.08.2012 г., 9:43 ч.
Рай
Не искам никого да чувам,
нито звук от глас човешки,
искам само птички и щурчета,
вятър лек и пърхащи тревички.
Към слънцето гледам със наслада,
душата ми огрята е цяла,
това е щастието мое тъй неземно,
миг от светлина да бъде вечност до последно.
нито звук от глас човешки,
искам само птички и щурчета,
вятър лек и пърхащи тревички.
Към слънцето гледам със наслада,
душата ми огрята е цяла,
това е щастието мое тъй неземно,
миг от светлина да бъде вечност до последно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Лунна Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
