13.08.2012 г., 9:43 ч.

Рай 

  Поезия » Пейзажна
711 0 0

Не искам никого да чувам,

нито звук от глас човешки,

искам само птички и щурчета,

вятър лек и пърхащи тревички.

 

Към слънцето гледам със наслада,

душата ми огрята е цяла,

това е щастието мое тъй неземно,

миг от светлина да бъде вечност до последно.

© Лунна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??