Не искам никого да чувам,
нито звук от глас човешки,
искам само птички и щурчета,
вятър лек и пърхащи тревички.
Към слънцето гледам със наслада,
душата ми огрята е цяла,
това е щастието мое тъй неземно,
миг от светлина да бъде вечност до последно.
© Лунна Всички права запазени