Lunna-pesen (Лунна)
6 8
Aug 13, 2012, 9:43 AM

Рай 

  Poetry » Landscape
851 0 0

Не искам никого да чувам,

нито звук от глас човешки,

искам само птички и щурчета,

вятър лек и пърхащи тревички.

 

Към слънцето гледам със наслада,

душата ми огрята е цяла,

това е щастието мое тъй неземно,

миг от светлина да бъде вечност до последно.

© Лунна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??