sofia_air (Людмила Билярска) sofia_air (Людмила Билярска)
181
20 мая 2010 г., 21:01

Ранено

871 0 11

Обикнах те. Потегли вик във мен.

Понесе ме в дълбокото дълбоко.

Обикна ме. В мълчание вглъбен,

рисуваш светостта ни като постник.

Обрекох се. Отдавам се докрай.

Възкръсвах след разстрели и бесилки...

И двамата узнахме как се вае иконата -

във жажда и молитва...

*

Надвеси се над нас ужасен шум.

Тълпи с жени. Разголени... И в тоги...

Не знаеш ли къде да се спасим?

Звукът е невъзможен.

И ме трови.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Билярска Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • sofia_air (Людмила Билярска)
    sofia_air (Людмила Билярска)
    Огорчена съм, Зем. Благодаря ти за пожеланието.
  • ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    Люси, тенденциите са в докторските кабинети - аз съм може би най-добронамерения в случая. Бъди щастлива! Зем.
  • sofia_air (Людмила Билярска)
    sofia_air (Людмила Билярска)
    Благодаря ти, приятелю! Така се радвам, че отново си тук! Бях тревожна, че не те виждам. Поздрави, светло Ангелче!
    ---
    Здравей, Зем! Тук не е мястото да провеждаме разговор на такава сериозна и отговорна тема. Не ми се иска да напомням за "сламката"... и "гредата" в окото ... Всички си имаме гредата понякога, нямам предвид нищо конкретно. Но няма да спестя да отбележа, че коментарът ти е тенденциозен.
    Преживяването си е лично мое и нямам намерение да давам обяснение на никого.
  • ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    "И не си сторяйте Кумир и не кланяйте му се..." "Един Бог наш..."
    Люси, Люси, не знам какво да ти река - при нас това е хронично!
    Е, за това сме приживе разпнати, момиче!
    Зем.
  • ivanleko91 (Ангел Колев)
    ivanleko91 (Ангел Колев)
    Дълбоко е при теб!
    Поздрав сърдечен!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0