Обикнах те. Потегли вик във мен.
Понесе ме в дълбокото дълбоко.
Обикна ме. В мълчание вглъбен,
рисуваш светостта ни като постник.
Обрекох се. Отдавам се докрай.
Възкръсвах след разстрели и бесилки...
И двамата узнахме как се вае иконата -
във жажда и молитва...
*
Надвеси се над нас ужасен шум.
Тълпи с жени. Разголени... И в тоги...
Не знаеш ли къде да се спасим? ...