20.05.2010 г., 21:01

Ранено

868 0 11

Обикнах те. Потегли вик във мен.

Понесе ме в дълбокото дълбоко.

Обикна ме. В мълчание вглъбен,

рисуваш светостта ни като постник.

Обрекох се. Отдавам се докрай.

Възкръсвах след разстрели и бесилки...

И двамата узнахме как се вае иконата -

във жажда и молитва...

*

Надвеси се над нас ужасен шум.

Тълпи с жени. Разголени... И в тоги...

Не знаеш ли къде да се спасим?

Звукът е невъзможен.

И ме трови.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Огорчена съм, Зем. Благодаря ти за пожеланието.
  • Люси, тенденциите са в докторските кабинети - аз съм може би най-добронамерения в случая. Бъди щастлива! Зем.
  • Благодаря ти, приятелю! Така се радвам, че отново си тук! Бях тревожна, че не те виждам. Поздрави, светло Ангелче!
    ---
    Здравей, Зем! Тук не е мястото да провеждаме разговор на такава сериозна и отговорна тема. Не ми се иска да напомням за "сламката"... и "гредата" в окото ... Всички си имаме гредата понякога, нямам предвид нищо конкретно. Но няма да спестя да отбележа, че коментарът ти е тенденциозен.
    Преживяването си е лично мое и нямам намерение да давам обяснение на никого.
  • "И не си сторяйте Кумир и не кланяйте му се..." "Един Бог наш..."
    Люси, Люси, не знам какво да ти река - при нас това е хронично!
    Е, за това сме приживе разпнати, момиче!
    Зем.
  • Дълбоко е при теб!
    Поздрав сърдечен!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...