20.05.2010 г., 21:01

Ранено

873 0 11

Обикнах те. Потегли вик във мен.

Понесе ме в дълбокото дълбоко.

Обикна ме. В мълчание вглъбен,

рисуваш светостта ни като постник.

Обрекох се. Отдавам се докрай.

Възкръсвах след разстрели и бесилки...

И двамата узнахме как се вае иконата -

във жажда и молитва...

*

Надвеси се над нас ужасен шум.

Тълпи с жени. Разголени... И в тоги...

Не знаеш ли къде да се спасим?

Звукът е невъзможен.

И ме трови.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Огорчена съм, Зем. Благодаря ти за пожеланието.
  • Люси, тенденциите са в докторските кабинети - аз съм може би най-добронамерения в случая. Бъди щастлива! Зем.
  • Благодаря ти, приятелю! Така се радвам, че отново си тук! Бях тревожна, че не те виждам. Поздрави, светло Ангелче!
    ---
    Здравей, Зем! Тук не е мястото да провеждаме разговор на такава сериозна и отговорна тема. Не ми се иска да напомням за "сламката"... и "гредата" в окото ... Всички си имаме гредата понякога, нямам предвид нищо конкретно. Но няма да спестя да отбележа, че коментарът ти е тенденциозен.
    Преживяването си е лично мое и нямам намерение да давам обяснение на никого.
  • "И не си сторяйте Кумир и не кланяйте му се..." "Един Бог наш..."
    Люси, Люси, не знам какво да ти река - при нас това е хронично!
    Е, за това сме приживе разпнати, момиче!
    Зем.
  • Дълбоко е при теб!
    Поздрав сърдечен!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....