May 20, 2010, 9:01 PM

Ранено

  Poetry » Love
867 0 11

Обикнах те. Потегли вик във мен.

Понесе ме в дълбокото дълбоко.

Обикна ме. В мълчание вглъбен,

рисуваш светостта ни като постник.

Обрекох се. Отдавам се докрай.

Възкръсвах след разстрели и бесилки...

И двамата узнахме как се вае иконата -

във жажда и молитва...

*

Надвеси се над нас ужасен шум.

Тълпи с жени. Разголени... И в тоги...

Не знаеш ли къде да се спасим?

Звукът е невъзможен.

И ме трови.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Билярска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Огорчена съм, Зем. Благодаря ти за пожеланието.
  • Люси, тенденциите са в докторските кабинети - аз съм може би най-добронамерения в случая. Бъди щастлива! Зем.
  • Благодаря ти, приятелю! Така се радвам, че отново си тук! Бях тревожна, че не те виждам. Поздрави, светло Ангелче!
    ---
    Здравей, Зем! Тук не е мястото да провеждаме разговор на такава сериозна и отговорна тема. Не ми се иска да напомням за "сламката"... и "гредата" в окото ... Всички си имаме гредата понякога, нямам предвид нищо конкретно. Но няма да спестя да отбележа, че коментарът ти е тенденциозен.
    Преживяването си е лично мое и нямам намерение да давам обяснение на никого.
  • "И не си сторяйте Кумир и не кланяйте му се..." "Един Бог наш..."
    Люси, Люси, не знам какво да ти река - при нас това е хронично!
    Е, за това сме приживе разпнати, момиче!
    Зем.
  • Дълбоко е при теб!
    Поздрав сърдечен!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...