11 мая 2010 г., 12:12

Равносметка 

  Поэзия
658 0 3
В такава нощ луната ще бледнее,
застинала сред хиляди звезди,
морето като пустош ще тъмнее,
притихнало във свойте дълбини.
В такава нощ ще търсиш вероятно
това, което прави те човек,
във времето, със поглед впит обратно,
ще мислиш, че зад теб е минал век.
В такава нощ на тъжна равносметка
хвани си тънка нишка от надежда,
последвай я, със всяка своя клетка,
тя лъч ще е и той ще те повежда. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Георгиева Все права защищены

Предложения
: ??:??