Равносметка
В такава нощ луната ще бледнее,
застинала сред хиляди звезди,
морето като пустош ще тъмнее,
притихнало във свойте дълбини.
В такава нощ ще търсиш вероятно
това, което прави те човек,
във времето, със поглед впит обратно,
ще мислиш, че зад теб е минал век.
В такава нощ на тъжна равносметка
хвани си тънка нишка от надежда,
последвай я, със всяка своя клетка,
тя лъч ще е и той ще те повежда.
Ще видиш, че луната пак сияе,
блестяща сред безбройните звезди,
морето в тази нощ ще заиграе
отново танц с пенливите вълни.
В такава нощ сърцето ти ще знае,
че щастието всъщност е любов,
любов, която цял живот ще трае,
ако за нея вече си готов!
© Евгения Георгиева All rights reserved.
