Ти премного ми даде от себе си,

          аз премалко за себе си взех

          и раздадох на чуждите хора

          светлината от наш'та любов.

          На приятели повече вярвах,

          с тях споделях и наш'те мечти,

          като даденост имах те, трайна,

          дето чисти, готви, пере.

          Пропътувах незнайни пътеки

          и от извори кални, аз пих.

          Преобърнах Земята да търся,

          като теб досега не открих.

         И сега, след години, си мисля,

         колко глупав, наивен съм бил.

         Да не видя човека във тебе,

         пазещ къща, огнище и дом.

         Да не видя жената, която,

         приласкава семейство, деца

         и очаква ме мене - безпътника,

         да се върне от кривият път.