Mar 19, 2017, 12:11 PM

Равносметка

  Poetry » Other
487 1 0

          Ти премного ми даде от себе си,

          аз премалко за себе си взех

          и раздадох на чуждите хора

          светлината от наш'та любов.

 

          На приятели повече вярвах,

          с тях споделях и наш'те мечти,

          като даденост имах те, трайна,

          дето чисти, готви, пере.

 

          Пропътувах незнайни пътеки

          и от извори кални, аз пих.

          Преобърнах Земята да търся,

          като теб досега не открих.

 

         И сега, след години, си мисля,

         колко глупав, наивен съм бил.

         Да не видя човека във тебе,

         пазещ къща, огнище и дом.

 

         Да не видя жената, която,

         приласкава семейство, деца

         и очаква ме мене - безпътника,

         да се върне от кривият път.

 

      

 

   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...