4 окт. 2009 г., 23:35

Разболява тази обич към морето

789 0 10

Разболява тази обич към морето,

но предпазва ни от ревност и тъга.

Ти очите си спусни без страх, поете,

над лазура син, в прегръдката с вълна.

Твърди ли някой, че вълната ти отива -

с мириса солен намигва на брега?

И спомени в безмълвие налива -

за лятото, простора, вечността...

Цял живот едва ли ще ми стигне

да вникна в устрема ти, с вихри поделен.

Вълна в очите ми зелени ще се вдигне

и ще залее с кротост светналия ден!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...