Разболява тази обич към морето
Разболява тази обич към морето,
но предпазва ни от ревност и тъга.
Ти очите си спусни без страх, поете,
над лазура син, в прегръдката с вълна.
Твърди ли някой, че вълната ти отива -
с мириса солен намигва на брега?
И спомени в безмълвие налива -
за лятото, простора, вечността...
Цял живот едва ли ще ми стигне
да вникна в устрема ти, с вихри поделен.
Вълна в очите ми зелени ще се вдигне
и ще залее с кротост светналия ден!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
