22 дек. 2022 г., 22:26

Разбор

1.4K 0 0

Намирам себе си в думите, които премълчаваш.

Ъгли не крият вече истината в твоите очи.

И монолога, който с поведение ми преподаваш, 

преглъщам Его-то си… Истински горчи.

 

Напуканите устни вече не проронват: “Здрасти!”

И два пасива разминават се, издигнали около себе си стени.

Душевността лишена е от страсти, 

наоколо заформят се сплетни.

 

Какво делим? Къде е онзи усет за допълване? 

Нали причината за запознанство е провокиран интерес? 

Какви са семената в почвата наречена доверие, 

кое от тях ще се наложи, вземайки превес?

 

Ще мога ли отново да усетя твоята енергия? 

Защо, когато сетя се за тебе плача без сълзи?

Очите пред устата ли са с привилегия, 

че виждайки те, мисля твърде дълго, а устата ми мълчи?

 

Не искам да запомням дати, дни… 

Моментите за мен са важни, точно те са, ‘дето имат смисъл.

Човек съм, а човек греши… 

А, хилядите извинения са редовете, ‘дето съм написал.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Съби Седник Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...