Намирам себе си в думите, които премълчаваш.
Ъгли не крият вече истината в твоите очи.
И монолога, който с поведение ми преподаваш,
преглъщам Его-то си… Истински горчи.
Напуканите устни вече не проронват: “Здрасти!”
И два пасива разминават се, издигнали около себе си стени.
Душевността лишена е от страсти,
наоколо заформят се сплетни.
Какво делим? Къде е онзи усет за допълване?
Нали причината за запознанство е провокиран интерес?
Какви са семената в почвата наречена доверие,
кое от тях ще се наложи, вземайки превес? ...