mislitel (Георги Каменов)
1145 11096
17 нояб. 2020 г., 08:20  

Разделям на атоми себе си 

  Поэзия » Философская, Другая
495 4 9

Аз разделям на атоми себе си 

и ви храня, ви храня с душата си. 

       *****

Да, така е. Не вярваш? Приемам.

Доказателства няма да дам, 

а по пътя нататък поемам, 

който води... къде ли?... Не знам...

 

Но след себе си хвърлям трошички

не от хляба си, а от сърцето. 

Тях побрал съм ги в няколко срички -

с тях говори гласът на поета. 

 

Не, че толкова много ме бива, 

но не мога да бъда и ням. 

Тишината почти ме убива, 

а защо е така ли?... Не знам...

 

Е, довиждане. Махам с ръка. 

Този път не познава застой. 

Името му е просто съдба, 

и както аз, и ти имаш свой. 

 

Дневник водя си не по стандартите, 

а такъв какъвто разбирам. 

Знам единствено в него, че краят е

там където, където умирам. 

 

И от него изпращам ви страници

подпечатани в гръдния кош, 

там където не живеят измамници, 

а накрая подписвам се, Гош. 

 

Но на кой ли говоря? На себе си

май единствено шепна за срам. 

На кой му пука за моите белези?

Този отговор също... не знам... 

      *****

Аз разделям на атоми себе си 

и ви храня, ви храня с душата си. 

 

16.11.2020.

 

 Георги Каменов 

 

Двата реда, с които започвам и завършвам този стих, са част от мой коментар, към творбата "За последиците от нищоказването" на Иринакис (Ирина Колева).

 

Благодаря от сърце на Ирина за вдъхновението! 

© Георги Каменов Все права защищены

Свързани произведения
За последиците от нищоказването
Иринакис (Ирина Колева) Иринакис
Проза
Инструкции за употреба: Това е бял сън.
Ти си онзи следобеден сън,
който сънувах между два крема брюле, предвидливо обезпаразитени от джобната ми горелка.
Плейтна се върху клепачите ми
и ме изконсумира двупосочно, ...
  955  4  48 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Отново категорично в целта, Ничка, благодаря ти!
    А иначе с твоето умение да разгадаваш творбите, много пъти съм се питал относно един мой стих, дали ще успееш...
    Както и да е, дори не знам, защо го вмъкнах това тук, но няма да го трия.
  • Всъщност тези атоми са белезите на сърцето и онази метафоричност на душата, която оголена без обвивка и черупка е много фина и чуплива!
    Този стих е твоята душа и всъщност тези атоми, са емоциите и чувствата ти, които ако се съберат изграждат твоята същност, твоето "АЗ"!
    Такъв, какъвто си, без преструвки, а в истинска цялост на "Аза"!
    Поздрави и на двамата!
  • Да, Юри, живея по своя ритъм,
    вълните ги посрещам с гола гръд
    и в бурите житейски скитам
    все търсещ правилния път...
    Благодаря ти много за това стихокоментарче, разчувства ме...
  • Твойте атоми вътре в гърдите
    не понасят чужди стандарти!
    С твоят бряг ти посрещаш вълните,
    не по чужди, а с твоите карти!
  • Да, Румяна, така е за листа. А иначе, който не иска да вярва, виртуалът не е мястото, където да доказвам това, нито пък и мога реално погледнато, да го и направя...
    Адаш, всичко се цепи, но... не всичко може после да се "залепи"...
    Благодаря сърдечно и на двамата.
  • Спокойно, и атомът се цепи. Продължавай...
    Хареса ми.
  • Колко работи за себе си казал си и е вярвам точно така! На който му пука- листа е бял и свойте размишления би дал! Раздавай атоми- жив си и бъди все така! Поздравления
  • Да, Иринче, който има мерак, ще уцели...
    Благодаря ти от сърце и за коментара, и за вдъхновението, отново.
  • Иеее! Абе опитах се да те хвана в издънка, ама не😀 Разгърдил си ризата за стрелба в сърцето. На който му стиска. И при голямо желание....ще улучи, няма начин 😉 пази се!
Предложения
: ??:??