Разделям на атоми себе си
Аз разделям на атоми себе си
и ви храня, ви храня с душата си.
*****
Да, така е. Не вярваш? Приемам.
Доказателства няма да дам,
а по пътя нататък поемам,
който води... къде ли?... Не знам...
Но след себе си хвърлям трошички
не от хляба си, а от сърцето.
Тях побрал съм ги в няколко срички -
с тях говори гласът на поета.
Не, че толкова много ме бива,
но не мога да бъда и ням.
Тишината почти ме убива,
а защо е така ли?... Не знам...
Е, довиждане. Махам с ръка.
Този път не познава застой.
Името му е просто съдба,
и както аз, и ти имаш свой.
Дневник водя си не по стандартите,
а такъв какъвто разбирам.
Знам единствено в него, че краят е
там където, където умирам.
И от него изпращам ви страници
подпечатани в гръдния кош,
там където не живеят измамници,
а накрая подписвам се, Гош.
Но на кой ли говоря? На себе си
май единствено шепна за срам.
На кой му пука за моите белези?
Този отговор също... не знам...
*****
Аз разделям на атоми себе си
и ви храня, ви храня с душата си.
16.11.2020.
Георги Каменов
Двата реда, с които започвам и завършвам този стих, са част от мой коментар, към творбата "За последиците от нищоказването" на Иринакис (Ирина Колева).
Благодаря от сърце на Ирина за вдъхновението!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
