Разделям на атоми себе си
Аз разделям на атоми себе си
и ви храня, ви храня с душата си.
*****
Да, така е. Не вярваш? Приемам.
Доказателства няма да дам,
а по пътя нататък поемам,
който води... къде ли?... Не знам...
Но след себе си хвърлям трошички
не от хляба си, а от сърцето.
Тях побрал съм ги в няколко срички -
с тях говори гласът на поета.
Не, че толкова много ме бива,
но не мога да бъда и ням.
Тишината почти ме убива,
а защо е така ли?... Не знам...
Е, довиждане. Махам с ръка.
Този път не познава застой.
Името му е просто съдба,
и както аз, и ти имаш свой.
Дневник водя си не по стандартите,
а такъв какъвто разбирам.
Знам единствено в него, че краят е
там където, където умирам.
И от него изпращам ви страници
подпечатани в гръдния кош,
там където не живеят измамници,
а накрая подписвам се, Гош.
Но на кой ли говоря? На себе си
май единствено шепна за срам.
На кой му пука за моите белези?
Този отговор също... не знам...
*****
Аз разделям на атоми себе си
и ви храня, ви храня с душата си.
16.11.2020.
Георги Каменов
Двата реда, с които започвам и завършвам този стих, са част от мой коментар, към творбата "За последиците от нищоказването" на Иринакис (Ирина Колева).
Благодаря от сърце на Ирина за вдъхновението!
© Георги Каменов All rights reserved.
