27 янв. 2016 г., 23:34

Раздумка

608 0 7

живее ми се в тялото на някой друг

(два метра мъжка сила здрави кости)

ще мога да повдигна и преместя

целия си свят и без да го подритвам

леко-леко накъдето искам да го нося

 

ще си въртя лопатата и пряспата

като войник послушно ще оформя

най-прекрасната пъртина

(това ми тяло ще е с мускули огромни)

а аз ще съм доволна и дори щастлива

 

знам няма да отмествам с нежността

си планини и търпеливо да дълбая

улеи за дребните си женски стъпки

но зимата със своите немирни ветрове

ще спре да се закача с уморените ми клетки

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...