27.01.2016 г., 23:34

Раздумка

602 0 7

живее ми се в тялото на някой друг

(два метра мъжка сила здрави кости)

ще мога да повдигна и преместя

целия си свят и без да го подритвам

леко-леко накъдето искам да го нося

 

ще си въртя лопатата и пряспата

като войник послушно ще оформя

най-прекрасната пъртина

(това ми тяло ще е с мускули огромни)

а аз ще съм доволна и дори щастлива

 

знам няма да отмествам с нежността

си планини и търпеливо да дълбая

улеи за дребните си женски стъпки

но зимата със своите немирни ветрове

ще спре да се закача с уморените ми клетки

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...