27.01.2016 г., 23:34

Раздумка

615 0 7

живее ми се в тялото на някой друг

(два метра мъжка сила здрави кости)

ще мога да повдигна и преместя

целия си свят и без да го подритвам

леко-леко накъдето искам да го нося

 

ще си въртя лопатата и пряспата

като войник послушно ще оформя

най-прекрасната пъртина

(това ми тяло ще е с мускули огромни)

а аз ще съм доволна и дори щастлива

 

знам няма да отмествам с нежността

си планини и търпеливо да дълбая

улеи за дребните си женски стъпки

но зимата със своите немирни ветрове

ще спре да се закача с уморените ми клетки

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...