Jan 27, 2016, 11:34 PM

Раздумка

603 0 7

живее ми се в тялото на някой друг

(два метра мъжка сила здрави кости)

ще мога да повдигна и преместя

целия си свят и без да го подритвам

леко-леко накъдето искам да го нося

 

ще си въртя лопатата и пряспата

като войник послушно ще оформя

най-прекрасната пъртина

(това ми тяло ще е с мускули огромни)

а аз ще съм доволна и дори щастлива

 

знам няма да отмествам с нежността

си планини и търпеливо да дълбая

улеи за дребните си женски стъпки

но зимата със своите немирни ветрове

ще спре да се закача с уморените ми клетки

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...