Jan 27, 2016, 11:34 PM

Раздумка

614 0 7

живее ми се в тялото на някой друг

(два метра мъжка сила здрави кости)

ще мога да повдигна и преместя

целия си свят и без да го подритвам

леко-леко накъдето искам да го нося

 

ще си въртя лопатата и пряспата

като войник послушно ще оформя

най-прекрасната пъртина

(това ми тяло ще е с мускули огромни)

а аз ще съм доволна и дори щастлива

 

знам няма да отмествам с нежността

си планини и търпеливо да дълбая

улеи за дребните си женски стъпки

но зимата със своите немирни ветрове

ще спре да се закача с уморените ми клетки

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...