Разгоря се старата жарава

29 мар. 2012 г., 19:55

Поэзия » Философская

989 0 8

Разгоря се старата жарава!

Беше поизстинала в нощта...

Но какво сега я пресъздава

и гори наново пепелта?

Някое ли минало вълшебство?

Спомени, облечени в мечта?

Може би пък вятърът нашепва

с много нежност някакви слова?

Или пък гори от самотата

с порив да я видят може би

нечии очи, които чакат

светлина в нощта да се роди?

От какво се разгоря така наново

малката забравена душа?

Някой я докосна, поразрови

всичките ù болки до една...

Някой ù подаде нова сила

безвъзмездно,

с обич,

ей така!

Ето я!

И топли,

и не спира

да създава ярка светлина!

rimpo (Наско Енев - РИМПО)

2012-03-31T15:20:04+03:00

Ейййй....какъв буен огън лумва от нея Поздрави
ruba (Руми Бакърджиева)

2012-03-30T17:29:05+03:00

Благодаря ви, че се отбихте и коментирахте.
Ена (Елена Гоцева)

2012-03-30T12:43:44+03:00

Разкошен стих!!!
Прегръдка за теб!
Laska (Ласка Александрова)

2012-03-30T11:13:41+03:00

много хубав стих!
ruba (Руми Бакърджиева)

2012-03-30T11:05:32+03:00

Много благодаря за тази висока оценка! Трогнах се!
Магинка (Магдалена Рашева)

2012-03-30T10:17:07+03:00

Ярко!
severianin (Валентин Чернев)

2012-03-30T09:23:15+03:00

Не само светъл, а и успешен - с хубава ритмика, интересни рими, жива образност. Темата не е нова, внушенията са поизтрити, на искреността на изказа и сдържания драматизъм говорят за поетическо можене. Поздравявам!
Довереница (Дочка Василева)

2012-03-29T23:22:55+03:00

Светъл стих!