Разгоря се старата жарава!
Беше поизстинала в нощта...
Но какво сега я пресъздава
и гори наново пепелта?
Някое ли минало вълшебство?
Спомени, облечени в мечта?
Може би пък вятърът нашепва
с много нежност някакви слова?
Или пък гори от самотата
с порив да я видят може би
нечии очи, които чакат
светлина в нощта да се роди?
От какво се разгоря така наново
малката забравена душа?
Някой я докосна, поразрови
всичките ù болки до една...
Някой ù подаде нова сила
безвъзмездно,
с обич,
ей така!
Ето я!
И топли,
и не спира
да създава ярка светлина!
© Руми Бакърджиева Всички права запазени