29.03.2012 г., 19:55

Разгоря се старата жарава

1.3K 0 8

Разгоря се старата жарава!

Беше поизстинала в нощта...

Но какво сега я пресъздава

и гори наново пепелта?

 

Някое ли минало вълшебство?

Спомени, облечени в мечта?

Може би пък вятърът нашепва

с много нежност някакви слова?

 

Или пък гори от самотата

с порив да я видят може би

нечии очи, които чакат

светлина в нощта да се роди?

 

От какво се разгоря така наново

малката забравена душа?

 

Някой я докосна, поразрови

всичките ù болки до една...

 

Някой ù подаде нова сила

безвъзмездно,

с обич,

ей така!

 

Ето я!

И топли,

и не спира

да създава ярка светлина!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....