7 авг. 2011 г., 01:01

Разговор с лятото 

  Поэзия » Другая
1355 3 19



Не те обичам, лято. Вече не.
Такова си задушно, равнодушно...
А с твоето изцъклено небе
отдавна сме се хванали за гуша.

Не те очаквам, лято. Вече не.
Все още светлооко, но жестоко,
не носиш дъх коралов на море.
Не се люлее над вълните котва...

Не те задържам, лято... А мечтая
да плисне хладен дъжд. И изведнъж
сред локвите деца да заиграят.
Да ме прегърне под чадъра мъж.

Окъпани и свежи, и безбрежни,
да си отдъхнат от жарта житата...
Не гледай под пшеничените вежди
подкупващо... Не те обичам, лято!

© Бианка Габровска Все права защищены

На Бианка
В задушен и послушно равнодушен,
с изцъклен като поглед летен ден,
смъртта цинична хвана те за гушата...
А ти, с последен дъх опожарен, ...
  770  22 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??